Автор: Оливие дьо Мезон Руж, Фигаро Следвайте Гласове в В резултат на санкциите

...
Автор: Оливие дьо Мезон Руж, Фигаро Следвайте Гласове в В резултат на санкциите
Коментари Харесай

Защо санкциите срещу Русия се обърнаха срещу Европа: забравените уроци от блокадата на Наполеон

Автор: Оливие дьо Мезон Руж, " Фигаро "  Следвайте " Гласове " в 

В резултат на глобите Русия беше изключена от световната мрежа за междубанкови и финансови връзки SWIFT.
Европа търпи следствията от личните си наказания против Русия, а историята към този момент е посочила за какво най-потърпевши от глобите са не глобените, а самите санкциониращи. Оливие дьо Мезон Руж, лекар по право и член на Френската обсерватория за икономическо разузнаване, прави паралел с блокадата, наложена от Наполеон на Англия. Противно на упования резултат, най-потърпевша от тази мярка е самата Франция, изяснява той в разбор, оповестен от Le Figaro.

След началото на войната сред Русия и Украйна през февруари 2022 година Европа отговори с стопански наказания: достъпът на съветските банки беше неразрешен от мрежата SWIFT, редица съветски първични материали станаха обект на наказания, а съветските активи – замразени. В последна сметка рублата нарастна, а Европа означи високото равнище на взаимозависимост от съветските първични материали. Защо икономическите наказания дават противоположен резултат върху тези, които ги постановат?

Да вземем за образец европейската обсада, наложена против Англия от Наполеон I. Въпреки че британската промишленост в началото се колебае, тя в последна сметка съумява да построи нови търговски партньорства с голямата си империя като опция, което й разрешава да доближи върха на славата, по суша и море, през деветнадесети век.

„ Берлинският указ “ от 21 ноември 1806 година открива континенталната обсада по следния метод:

Член 1 – Британските острови са оповестени в положение на обсада.

Член 2 – Всякаква търговия и преписка с Британските острови е неразрешена. Съответно, писма или пакети, адресирани за Англия или до англичанин, или написани на британски език, не са годни в пощенската работа и се изземват. (…)

С указ от Милано от 17 декември 1807 година императорът подрежда всеки транспортен съд, влезнал в английско пристанище, без значение от неговата народност, да се смята за плаващ под английски байрак и затова предстои на конфискация от митническата администрация.

Пряката последица за Франция е спирането на доставките.

С успехите на Наполеон тази наредба е разширена до завладените територии на европейския континент. Наполеон I желал да забрани всички английски артикули от Лисабон до Санкт Петербург.

С контракта от Тилзит, подписан с царя на 7 юли 1807 година, Русия и Прусия на собствен ред се причисляват към континенталната обсада, създавайки териториално придвижване против Британските острови (Русия обаче прекъсва териториалния съюз на 13 декември 1810 г.). На 6 септември 1807 година скандинавските страни на собствен ред са въвлечени в това ембарго (Швеция се причислява на 6 януари 1810 г.).

Първият резултат са обтегнатите връзки сред Америка и Англия (1812-1814 г.). Отвъд съперничеството, което съществува заради независимостта на Съединените американски щати, блокадата, наложена от британците, е да осуети трансатлантическата търговия.

През 1807 година младата американска нация би трябвало да прекъсне всякаква търговия със остарелия континент. Поради този насилствен избор на неутралитет директната последица за Франция е спирането на доставките.

Англия, от своя страна, лишена от европейските си снабдители, съумява да построи нови търговски връзки, изключително с Канада, по-късно със Съединени американски щати и Латинска Америка.

Тъй като блокадата е наложена на териториите, окупирани от империята  против тяхната воля, стартират нарушавания на глобите, благодарение на корумпирани френски чиновници.

Друг крах на блокадата е затварянето на пристанищата за английски артикули и, назад, спирането на доставките на първични материали от отвъдморските колонии. В резултат на това броят на посетителите на пристанището на Марсилия спада от 200 през 1805 година до по-малко от 50 през 1808 година и до 4 през 1812 година Същото важи и за пристанищата на Холандия, Германия и Италия.

Намерението на императора явно е да срине британската стопанска система, като прекъсне доставките от комерсиалните й обекти, както и притока на първични материали: зърнени храни, оръжия, муниции, памук, вълна и други Според историческите данни от този интервал британският експорт е понижен с 20% сред 1808 и 1810 година.

Зааради глобите стартира добре проведена система за контрабанда, която отчасти унищожава последствията от блокадата. Изправени пред това заобикаляне на глобите, френските митници би трябвало да поправят ограниченията за ембарго и през 1809 година основават лицензи за импорт и експорт, предоставени на избрани корабни компании за избрани артикули. В реалност тези лицензи са просто признание на съществуващите секрети търговски вериги.

Континенталната обсада, наложена от Наполеон I, в началото работи в интерес на зараждащата се френска промишленост, изключително в региона на текстила. Тази икономическа агресия също по този начин дава опция бързо да се наваксат революционните години, които са забавили цялото индустриално развиване.

В последна сметка Англия излиза по-силна от това тестване, като по този метод уголемява империята си, както и клиентелата си и става преобладаващата нация на деветнадесети век.

Във втората фаза резултатите от блокадата се оказват контрапродуктивни, защото суровините и металорежещите машини са в дефицит, а продажбите отвън Европа по този начин и не биват обезщетени. Докато Англия е в положение да построи стопанска система, обърната към други хоризонти (особено Латинска Америка и облагодетелствана от рухването на Бурбоните в Испания), създавайки нови пазари, Франция, съсредоточена единствено върху континента, не намира други възможности отвън вътрешните си пазари.

Наполеон I не съумява да откри специфични връзки със Съединените щати в интерес на Франция, макар че би могъл да се възползва от обтегнатите връзки сред американците и някогашния им английски стопанин. Напротив, той счита американските търговски кораби за врагове и ги арестува.

В резултат на това европейските сили, които са подложени на ембарго, се обръщат към други клиенти. Европейските народи заплащат висока цена на Франция, която е наложила налози върху тях, с цел да финансира войните си и е затворила пристанищата си. Външната търговия на Франция  спада трайно, отслабвайки нейната промишленост.

По този метод, съгласно Франсоа Клузе, блокадата има за последица изместването на индустриалната ос от атлантическото крайбрежие на изток (Елзас, Германия, Белгия), участвайки в увеличението на индустриалното благосъстояние на Рейн („ нова Лотарингия “) и полагайки основите на френско-германските войни, които следват една след друга до 1945 година, допринасяйки за отслабването на континентална Европа до степен на съсипия в интерес на Съединените щати. Така Европа върви от една икономическа война към друга.

Инфо: obektivno.bg

 

 

Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР